Образованието на Исус

& Blog, JP Bulgarian Leave a Comment

Човек може да си състави доста точна представа за това какво е правил Исус в детството и юношеството си.

Един внимателен прочит на Новия Завет показва, че Исус е бил учен, запознат с Писанията и религиозната литература от неговия период, която е била обширна и разнообразна. Въпреки това, популярната християнска представа за Исус е, че той е бил обикновен, необразован човек от провинцията. Това погрешно разбиране се дължи отчасти на редица пренебрежителни изказвания за Назарет и Галилея, като например: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46) и „Напълно учудени, те попитаха: „Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?“ (Деяния 2:7).

Тези новозаветни изказвания може да отразяват юдейско предубеждение спрямо галилеяните. Някои юдеи може да са смятали себе си за културни и космополитни. За тях галилеяните са били провинциалисти, чийто акцент е звучал грубо и неизискано.

Всъщност обаче може да е било обратното: галилеяните са били по-изложени на външния свят, докато юдеите, живеещи във вътрешността на страната, са били частично защитени от контакт с чужди народи. Галилея също така е била по-урбанизирана, с много развити селища. За разлика от тях, Юдея като цяло имала по-провинциален характер.

Без съмнение, същото това презрение към галилеяните е предизвикало предположението, запазено в Йоан 7:15, че Исус не е имал образование: „Затова юдеите се чудеха и казваха: Как Този знае книга, като не се е учил?“

Консервативни галилейци

Подобни пасажи са породили идеята, че Исус и учениците му са били необразовани, само защото са дошли от Галилея. Изненадващо е обаче, че стандартът на образование и религиозно обучение в Галилея надминавал този в Юдея.

Според Шмуел Сафрай, професор по еврейска история на мишнейския и талмудическия период в Еврейския университет, не само броят на галилейските мъдреци от I в. надхвърля броя на юдейските мъдреци, но и моралното и етичното качество на тяхното учение все още се смята за по-високо от това на юдейските им колеги (“The Jewish Cultural Nature of Galilee in the First Century“, Immanuel 24-25 [1990], 147-186). Такива галилейски мъдреци от I в. като Йоханан бен Закай, Ханина бен Доса, Аба Йосе Холикофри от Тив’он, Задок и Исус от Назарет помогнали да се предаде едно дълбоко разбиране на Тората на жителите на Галилея.

В допълнение към високото ниво на познаване и почитане на Писанието, галилейците могат да се считат за религиозно консервативните евреи през периода. В Галилея процъфтявал еврейският месиански национализъм. Юда Галилеецът например, е основател на движението на „Зилотите“ и именно в Галилея, а не в Юдея, избухва голямото въстание срещу Рим през 66 г. от н.е. (За пълно обсъждане виж Мартин Хенгел, The Zealots [Edinburgh: T&T Clark, 1989]).

Ранно обучение

Новият завет не казва почти нищо за живота на Исус от раждането му до появата му в храма на дванадесетгодишна възраст и оттогава до началото на публичното му служение на около тридесетгодишна възраст. И все пак добра представа за това какво би правил един млад евреин по времето на Исус може да се намери в Авот, един от трактатите в сборника с равински поговорки, наречен Мишна, който гласи:

На петгодишна възраст човек е готов за изучаване на писмената Тора, на десет години—за изучаване на устната Тора, на тринадесет години—за бар мицва [религиозната церемония за навършване на пълнолетие], на петнадесет години—за изучаване на халахот [равински правни решения], на осемнадесет години—за брак, на двадесет години—за упражняване на професия, на тридесет години—за влизане в пълната си сила…. (м. Авот 5:21)

Въпреки, че това твърдение не може да бъде датирано със сигурност и може да датира до 100 години след времето на Исус, има много други пасажи в равинските произведения, които показват важността, която се е отдавала на образованието на децата, и дават известна представа за това как вероятно младият Исус е прекарвал времето си.

Образованието било високо ценено в еврейското общество по времето на Исус. В своята апологетика на юдаизма „Против Апион“, написана за оборване на антисемитизма, еврейският историк от първи век Йосиф Флавий заявява:

Преди всичко ние се гордеем с образованието на нашите деца и смятаме за най-важна задача в живота спазването на нашите закони и основаните на тях благочестиви практики, които сме наследили. (Йосиф Флавий, Против Апион 1:60 [Loeb ed.])

Вавилонският Талмуд дори посочва предпочитания размер на един клас:

Максималният брой ученици от началното училище, които трябва да бъдат настанени при един учител е двадесет и пет; ако са петдесет, трябва да се осигури допълнителен учител; ако са четиридесет, трябва да се ангажира старши ученик, който да помага на учителя. (в. Баб. Бат. 21а)

Висок стандарт на образование

Илюстрация от Хелън Твена

Синагогата през I век обикновено имала свой собствен בֵּית סֵפֶר (бейт сефер; начално училище) и בֵּית מִדְרָשׁ (бейт мидраш; средно училище), в които деца и възрастни изучавали Тората и устните традиции. Формалното образование приключвало на дванадесет-тринадесетгодишна възраст, когато повечето деца започвали да работят. По-надарените ученици, които желаели, можели да продължат обучението си в бейт мидраша заедно с тези възрастни, които учели през свободното си време.

Няколко от най-изявените ученици на бейт мидраша в даден момент напускали дома си, за да учат при някой известен мъдрец, като били окуражавани, а понякога и издържани от семействата си. Само най-обещаващите ученици били насърчавани да продължат да учат, тъй като тяхната помощ обикновено била необходима в селскостопанската работа у дома. (Вж. Shmuel Safrai, „Education and the Study of Torah“, в The Jewish People in the First Century [ed. Shmuel Safrai and Menahem Stern; Amsterdam: Van Gorcum, 1976], 953.)

Може да се предположи, че синагогата, като място за поклонение, се е смятала за по-важна или по-свещена от училищата, но случаят не бил такъв. И до днес, на бейт мидраша се отдава по-голямо значение в еврейското общество, отколкото на синагогата— не защото образованието се цени по-високо от поклонението, а защото юдаизмът не прави разлика между двете. Нещо повече, юдаизмът винаги е смятал, че изучаването на Тора е една от най-висшите форми на поклонение (в. Шаб. 30a).

Старателно изучаване

В еврейската традиция има много твърдения, които препоръчват продължително и усърдно изучаване, като например мишнейската поговорка: „Дисциплинирай се да изучаваш Тора, защото не я придобиваш по наследство“ (м. Авот 2:12). Тази гледна точка е отразена в Новия завет в пасажи като следните:

[Евреите от Бер] бяха по-благосклонни… всекидневно разискваха върху Писанията—дали казаното от Павел е вярно. (Деяния 17:11)

Стреми се да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който правилно преподава словото на истината. (2 Тимотей 2:15)

Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта—познание… (2 Петрово 1:5)

Запаметяване

Въпреки, че свитъци се използвали за четене и изучаване, и практиката на писане била силно развита, писмените материали били скъпи, тъй като всички ръкописи трябвало да се преписват на ръка от обучени писари. Поради това, свитъците били сравнително рядко срещани, и въпреки, че по времето на Исус във всеки еврейски дом имало поне един от приблизително двадесетте библейски свитъка, малко хора имали непосредствен достъп до повече от една малка част от цялата колекция от свещена литература. Следователно, обучението било свързано с много наизустяване. Професор Сафрай е описал подробно образователните методи от този период:

Индивидуалното и груповото изучаване на Библията, повтарянето на пасажи и т.н. често се извършвало чрез повтарянето им на глас. Често срещан е изразът „чуруликането на децата“, което се чувало от хора минаващи наблизо покрай някоя синагога, когато децата рецитирали някой стих. Възрастните също при индивидуално и групово изучаване често четяли на глас, защото често се препоръчвало да се учи не шепнешком, а на глас. Това бил единственият начин да се преодолее опасността от забравяне. (Сафрай, The Jewish People in the First Century, 2:953)

В очите на мъдреците повторението било ключът към ученето, както показват следните пасажи:

Човек, който повтаря урока си сто пъти не може да се сравнява с този, който го повтаря сто и един пъти. (в. Хаг. 9б)

Ако [ученикът] изучава Тора и не я повтаря отново и отново той прилича на човек, който сее без да жъне. (в. Санх. 99a)

Използвани били много методи, за да се спомогне на ученика в запомнянето на уроците му и един пасаж в Талмуда описва подробно мнемоничните средства, използвани за обучението на малки деца на еврейската азбука (в. Шаб. 104a). На учениците от началното училище, които учели седем дни в седмицата не се давал нов материал в събота, а използвали това време за да запаметят материала научен по-рано през седмицата (Сафрай, The Jewish People in the First Century, 2:954).

Учениците с удоволствие запаметявали уроците си, докато се разхождали на открито, но били изкушавани да пренасочат вниманието си към околния пейзаж. Мишната изрично предупреждава за това:

Човек, който се разхожда по пътя и повтаря уроците си и прекъсне запаметяването им, и възкликне: „Какво красиво дърво!“ или „Какво красиво поле!“ му се приписва, сякаш е виновен за престъпление, наказуемо със смърт. (м. Авот 3:8)

Такова запаметяване ходейки се практикува и днес в Близкия изток и е в основата на мюсюлманската образователна система. В арабския свят често може да се видят млади мъже, които се разхождат напред-назад по пътищата в покрайнините на селата и градовете и очевидно си говорят сами. Всъщност те повтарят и запаметяват уроците си.

Съвременниците на Исус

От разкази открити в еврейски източници като тези споменати по-горе, може да се състави сравнително точна картина за това какво е правил Исус в детството и юношеството си. Той е учел, запаметявайки големи количества материал—Писанията и коментари на Писанията—цялата налична свещена литература по онова време.

Точно това правели и повечето от другите еврейски момчета по времето на Исус. Запомнянето на писмената и устната Тора било толкова голяма част от еврейското образование, че повечето съвременници на Исус държали големи части от този материал—поне почти всички Писания—здраво запечатани в паметта им. Както твърди професор Сафрай:

Писанията се знаели почти наизуст от всички. От доста рано през периода на Втория храм на улицата трудно можело да се намери малко момче, което да не знае Писанията. Според Йероним (342-420 г. сл. Хр.), който живеел във Витлеем и научил иврит от местните еврейски жители, за да преведе Писанията на латински език [създавайки Библията Вулгата]: „Не съществува еврейско дете, което да не знае наизуст историята от Адам до Зоровавел [т.е. от началото до края на Библията]“. Може би това е било малко преувеличено от страна на Йероним, но в повечето случаи сведенията му се оказват достоверни. (Из лекция, изнесена от Сафрай на 5 юни, 1985 г.)

This article originally appeared as: David N. Bivin, “Jesus’ Education.”

  • Исус и устната Тора: Краят на дрехата му
    Новият завет посочва ясно, че Исус, като всички религиозни евреи от първи век, е носел цицийот. Това са пискюлите, които били прикрепяни към четирите ъгъла на нечия мантия, според заповедта в Числа 15 и Второзаконие 22. Спазването на тази заповед от страна на Исус е илюстрирано по един драматичен начин от историята на жената, която страдала от кръвоизлив в продължение на дванадесет години.
  • Външният вид на Исус: Прически и бради в библейски времена
    Никой не знае със сигурност как е изглеждал Исус в очите на своите съвременници. Въпреки това има доказателства, които предполагат, че косата на Исус може да е била доста къса—черна или тъмна на цвят—и брадата му да е била късо подстригана.
  • Исус носеше ли кипа?
    Въпреки че свещениците са носели подобна на тюрбан шапка, другите евреи от периода на Втория храм не са покривали главата си.
  • Поклонението по времето на Исус
    Според Лука Йосиф и Мария ходели на поклонение в Ерусалим на всяка Пасха. Изискването за поклонение в Храма в Ерусалим се споменава в пасажите от Писанието, които се отнасят до трите ежегодни празника: Празника на безквасните хлябове, Празника на седмиците и Празника на шатроразпъването.
  • Образованието на Исус
    Човек може да си състави доста точна представа за това какво е правил Исус в детството и юношеството си.

Leave a Reply

  • Дейвид Н. Бивин

    Дейвид Н. Бивин

    Дейвид Н. Бивин е основател и редактор на Ерусалимска перспектива. В продължение на дванадесет години (1987-1999 г.) Дейвид издава печатното списание Ерусалимска перспектива, което представя живота и ученията на Исус в тяхната оригинална културна и езикова среда. През 1999 г. списанието се превръща в уебсайт—…
    [Read more about author]

    Катя Моцева

    Катя Моцева

    Катя Моцева прекарва седемнадесет години в САЩ, където получава бакалавърска степен по библейски езици от университета Уола Уола и две магистърски степени от университета Орал Робъртс – една по библейски езици за напреднали и една по юдейско-християнски изследвания. Тя преподава иврит официално и неофициално от…
    [Read more about author]

  • JP Content

  • Suggested Reading

  • Hospitality Heritage of the ChurchPetros Petra WordplayHistorical Jesus a Tanna FIDeliver Us From Evil6 Stone Water JarsEnemies of the HarvestWere Women Segregated?Luke 9-51-56—A Hebrew FragmentUnlocking the Synoptic ProblemNew Portrait of SalomeInsulting God's High PriestLoving BothMedieval JargonBeating the (Thorny) Bushes title 2Gergesa, Gerasa, or GadaraPG‘Everything Written…in the Psalms About Me’ (Luke 24-44)And OR In Order To RemarryAnti-Jewish TendenciesScribal ErrorsAllegro to ZeitlinTwena With All Due RespectTorah in the Sermon on the MountBethsaida 002Flusser Times of the GentilesIf Your Eye Be Single cover imageIntro to SynopticThe Names of Jerusalem in the Synoptic Gospels and ActsStewards of God's KeysBy the Finger of GodPower of ParablesTrees of LifeBest Long-TermFlusser Parables of Ill ReputeNew International JesusReich Design and MaintenanceSafrai Synagogue CenturionNun GergesaThe Social Jesus-Beyond and Individualist ReadingSabbath BreakersNeot KedumimWealth of Herod the GreatGood Morning, ElijahMiraculous CatchSalted With FireJewish Laws of Purity in Jesus' DayMidrash in the New TestamentAesop's Fables and the Parables of the SagesJesus’ Temptation and Its Jewish BackgroundOstracon From Qumran FlusserOrigins of Jesus' Dominical TitleDid Jesus Make Food Clean?Evidence of Pro-Roman Leanings in the Gospel of MatthewA Body, Vultures & SoMBinding and Loosingספר פתרון תורהPilgrimage in the Time of Jesus coverThe Appearance of Jesus-Hairstyles and BeardsA Farewell to the Emmaus RoadDid Jesus Wear a KippahDid Jesus Save the Life of an Adultress?Tangled Up in TecheletThey Know Not What They DoCenturion and the SynagogueWhat Is the Leaven of the Pharisees