Поклонението по времето на Исус

& Blog, JP Bulgarian Leave a Comment

Според Лука Йосиф и Мария ходели на поклонение в Ерусалим на всяка Пасха. Изискването за поклонение в Храма в Ерусалим се споменава в пасажите от Писанието, които се отнасят до трите ежегодни празника: Празника на безквасните хлябове, Празника на седмиците и Празника на шатроразпъването.

Всяка година родителите му ходеха в Ерусалим за празника на Пасхата. Когато беше на дванадесет години, те отидоха според обичая на празника. Когато изпълниха дните [на празника], родителите му се запътиха към вкъщи, без да знаят, че момчето Исус е останало в Ерусалим. (Лука 2:41-43)

Според Лука Йосиф и Мария ходели на поклонение в Ерусалим на всяка Пасха. Изискването за поклонение в Храма в Ерусалим се споменава в пасажите от Писанието, които се отнасят до трите ежегодни празника. В Изход 23:17 се казва: „Три пъти в годината всички твои от мъжки пол да се явяват пред Владетеля, Господа“. В Изход 34:23 тази заповед е повторена почти дословно, а книгата Второзаконие, както е характерно за нея, добавя допълнителни подробности:

Три пъти в годината—на Празника на безквасните хлябове, на Празника на седмиците, и на Празника на шатроразпъването—всички твои от мъжки пол да се явяват пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере. Те не трябва да се явяват пред Господа с празни ръце. (Втор. 16:16)

По време на периода на Втория храм тези стихове не били разбирани в смисъл, че човек е длъжен да извършва поклонение в Ерусалим три пъти годишно, а по-скоро, че поклонението е било свързано с тези празници. Ходенето на поклонение се е смятало за заповед, която „няма мярка“, както е посочено в Мишна, Пеа 1:1: „Следните неща са тези, за които не е предписано определено количество… явяването [пред Господа]….“.

По този начин заповедта за „изкачване“ към Ерусалим може да се спазва веднъж на няколко години или може би само веднъж в живота.

Веднъж годишно

В редица равински традиции се говори за хора, които са били доста стриктни в спазването на заповедта за поклонение.[1] Едно такова предание се намира в Танхума, Тецаве 13, където се казва:

Имало един писар, който всяка година правел поклонение. Жителите на Ерусалим го признавали за голям учен. Те му казали: „Ще ти даваме по петдесет златни монети годишно, ако се заселиш в нашия град“.

Мидрашкия (хомилетичен) разказ за поклонението на Елкана, бащата на Самуил, до скинията в Сило също показва, че поклонението веднъж годишно било съвсем приемливо:

Елкана взимал със себе си жена си, децата си, сестрите си и всичките си роднини и ходел на поклонение [до скинията в Сило]. Те преспивали на площадите на градовете и селата, през които минавали. Идването им предизвиквало голямо вълнение във всяка общност и жителите питали: „Къде отивате?“.

Те отговаряли: „В дома Господен в Сило, откъдето идват Тората и заповедите. Защо не се присъедините към нас и ще отидем заедно?“.

Веднага очите им се пълнели със сълзи. „Ще отидем с вас [догодина]“, отговаряли те. „Добре“—казвали им поклонниците.

На следващата година пет семейства [от тази общност] се присъединили към тях на поклонението, година по-късно—десет семейства, докато накрая всички започнали да ходят на поклонение. (Ялкут Шим‘они, Тора, ремез 77)

Този мидраш, който отразява практиката през първи век, възхвалява Елкана, въпреки че той отива на поклонение само веднъж годишно. Разказът в Лука съвпада с подобни еврейски традиции за праведници или семейства, които ходели на поклонение веднъж годишно.

Цел на ходенето на поклонение

Младият Исус се възползвал от поклонението в Ерусалим, за да зададе въпроси на образованите учители относно тълкуванията на Писанието, както и да изрази собственото си мнение. Това е в съответствие и с равинския мотив, че една от най-важните цели на поклонението е изучаването на Тора:

Равин Елиезер казва: „Когато човек донесе жертвите, които е обещал в Храма, той влиза в Залата от дялан камък и вижда мъдреците и техните ученици да седят и да се занимават с изучаването на Тора. Гледката го вдъхновява и той да изучава Тора“.

Равин Ишмаел казва: „Когато човек донесе втория десятък в Храма, той влиза в Залата от дялан камък и вижда мъдреците и техните ученици да седят и да се занимават с изучаването на Тора. Гледката го вдъхновява и той да изучава Тора“. (Мидраш Танаим на Втор. 14:23)

И равин Елиезер, и равин Ишмаел живели по времето, когато Вторият храм все още стоял, и думите им отразяват реалността от този период.

Надписът на Теодот—посвещение от синагога в Ерусалим от I в. пр.н.е. Този надпис е единственото археологическо доказателство за съществуването на синагога в Eрусалим през първи век. (Снимка: Дейвид Харис.)

Исус в Ерусалим

Изучаването на Тора по време на поклонението в Ерусалим също съвпада със събития от живота на Исус, описани в евангелията. Исус отишъл в Ерусалим за празника Ханука и поучавал в Соломоновата колонада в храмовия комплекс (Йоан 10:22-24). Когато Исус отишъл в Ерусалим за Празника на шатроразпъването, той също поучавал в Храма (Йоан 7:14). А когато отишъл в Ерусалим за последен път на Пасхата, той седнал срещу една от съкровищниците на Храма и поучавал от Тората (Марк 12:41; Лука 21:1; Йоан 8:2).

Когато Исус най-накрая бил арестуван, той порицал пленителите си, че са дошли да го арестуват в толкова късен час, след като той всеки ден е седял в дворовете на Храма и е поучавал (Мат. 26:55; Марк 14:48-49; Лука 22:52-53; виж също Йоан 18:20). Очевидно Исус е поучавал в храмовите дворове по начин, подобен на този на равин Йоханан бен Закай, който „седял и поучавал всеки ден[2] в сянката на светилището” (Вавилонски талмуд, Песахим 26а).

Продължителност на престоя

В Лука 2:43 се казва, че родителите на Исус се върнали у дома, след като се „изпълнили дните“. Това означава, че те са прекарали в Ерусалим не само първия ден на Пасхата, а няколко дни.

Когато Библията говори за пасхалната жертва, тя добавя: „И на сутринта можеш да се запътиш обратно по пътя си към дома“ (Втор. 16:7). С други думи, пасхалният поклонник можел да се върне у дома по всяко време след първия ден на седемдневния празник (пътуването било забранено през първия ден на празника).

Въпреки това равинска традиция, датираща още от периода на Втория храм, тълкува „на сутринта“ в този стих като отнасящо се не до първия ден от празника, а до целия седемдневен празник: „Писанието разглежда всички тях [дните на Пасха] като една сутрин [т.е. като един ден]“ (Мишна, Зевахим 11:7; Вавилонски талмуд, Зевахим 97а).

Така по времето на родителите на Исус пасхалният поклонник не се връщал у дома след първия ден на празника, а едва след като „изпълнел дните“. Семейството от поклонници оставало в Ерусалим през всичките седем дни на Празника на Пасхата и през всичките осем дни на Празника на шатроразпъването.[3]

Странична лента от Дейвид Бивин: „Графитите на един поклонник“

Ревизирано: 8-септември-2012 г.

През 1969 г., когато багери разчиствали вековните отломки от западната стена на Храмовия хълм, работниците направили необичайно откритие. Върху лицето на един огромен камък, намиращ се малко над нивото на византийската улица, имало груб надпис на иврит, характерен за византийския период: וראיתם ושש לבכם ועצמותם כדשא („Когато видите това, сърцето ви ще се зарадва, и крайниците им като трева“).

Думите на надписа, с малки изменения, са взети от пасаж от Исая, който гласи: „Както майка утешава детето си, така и Аз ще ви утеша; ще намерите утеха в Ерусалим. Когато видите това, сърцето ви ще се зарадва и крайниците ви [буквално „костите“] ще разцъфнат като трева“ (Исая 66:12-14).

Един поклонник изписал част от стих от Исая върху един от камъните на Западната стена на Храмовия хълм. Снимка на Тод Болен. © BiblePlaces.com

Този надпис може би е бил израз на очакването на някой поклонник, че Храмът скоро ще бъде възстановен. През 362 г. от н.е. римският император Юлиан дал разрешение за възстановяването на Храма в Ерусалим—решение, което предизвикало огромен ентусиазъм сред еврейския народ. Работата по Храма наистина започнала, но земетресение я прекъснало. През 363 г., докато работата била преустановена, Юлиан починал и възстановяването никога не било възобновено.

Възможно е през няколкото месеца на еуфория от перспективата да се възстанови Храмът, някой еврейски поклонник да се е вдъхновил да изпише този графит върху един от камъните близо до мястото, където се е намирал Храмът.

Равинската литература показва, че по време на византийския период този откъс от Исая често е бил тълкуван месиански и е бил в основата на много проповеди. Така той би могъл да бъде използван от поклонник, за да изрази очакването си, че месианската епоха настъпва.

Странична лента: Къща за гости на синагога, за поклонници от първи век

Теодот, син на Ветенус, свещеник и началник на синагога, син на началник на синагога, внук на началник на синагога, построи тази синагога—чиито основи бяха положени от неговите предци, старейшините и Симонидите—за четене на Тора и за обучаване в заповедите, а къщата за гости със стаите и водопроводните инсталации—за настаняване на нуждаещи се [поклонници] от диаспората. (Превод на гръцкия надпис.)

Надписът на Теодот—посвещение от синагога в Ерусалим от I в. пр.н.е. Този надпис е единственото археологическо доказателство за съществуването на синагога в Ерусалим през първи век. (Снимка: Дейвид Харис.)

Този гръцки надпис е изсечен в ерусалимски варовик в края на I в. пр. н. е. Открит е от капитан Р. Вайл през 1914 г. при разкопки на хълма Офел, южно от Храмовия хълм. Надписът свидетелства за местата за настаняване, които са били осигурявани за поклонници в Ерусалим.

Името Ветенус, споменато в надписа, е латинско и учените предполагат, че бащата на Теодот е бил освободен човек, заловен при превземането на Ерусалим от Помпей през 63 г. пр.н.е. и отведен в Рим като роб. Когато бил освободен, според обичая, той приел името на бившия си господар и се върнал в Ерусалим. Ако това е така, синагогата, за която се говори в този надпис, може да е била синагогата на освободените, спомената в Деяния 6:9: „…тези от синагогата, която се нарича синагога на либертините [освободените]“.

От надписа не е сигурно, че Теодот е живял в Ерусалим. Възможно е той да е изпратил средства за строителния проект от Рим. Текстът на надписа сякаш предполага, че самата синагога първоначално е била построена от предците на Теодот и други хора, а Теодот само е добавил допълнителни постройки, като може би е обновил и синагогата.

Това е единственият остатък от многобройните синагоги, съществували в Ерусалим преди разрушаването на Втория храм от римляните през 70 г. от н.е. Според Ерусалимския талмуд, в изказване на равин Хошая, цитирано от равин Пинхас, римският император Веспасиан разрушил всички синагоги в Ерусалим:

В Ерусалим имало четиристотин и осемдесет синагоги и всяка от тях имала свое училище и семинария—училище [בֵּית סֵפֶר, бет сефер, къща на книгата] за (изучаване на) писмената Тора и семинария [בֵּית תַּלְמוּד, бет талмуд, къща за изучаване] за (изучаване на) устната Тора—и Веспасиан ги унищожи всичките. (е. Мегила 73д)

Размери на камъка: 42,2 см. височина, 74,5 см. широчина и 22 см. дебелина.

  • Исус носеше ли кипа?
    Въпреки че свещениците са носели подобна на тюрбан шапка, другите евреи от периода на Втория храм не са покривали главата си.
  • Поклонението по времето на Исус
    Според Лука Йосиф и Мария ходели на поклонение в Ерусалим на всяка Пасха. Изискването за поклонение в Храма в Ерусалим се споменава в пасажите от Писанието, които се отнасят до трите ежегодни празника: Празника на безквасните хлябове, Празника на седмиците и Празника на шатроразпъването.
  • Образованието на Исус
    Човек може да си състави доста точна представа за това какво е правил Исус в детството и юношеството си.
  • Набожните еврейски родители на Исус и тяхното дете-чудо
    В разказа за детството на Исус, описан в първа и втора глава от Eвангелието на Лука, Лука представя Мария, Йосиф и Исус в една отлична светлина. Майката и бащата на Исус проявяват набожност далеч отвъд обичайната, а младият Исус изгаря от желание да бъде в храма и да изучава Тора с учителите на Израел.
Тази статия първоначално излиза в брой 22 на списание Ерусалимска перспектива. Кликнете върху изображението по-горе, за да видите PDF файла на оригиналната статия в списанието.

  • [1] Но въпреки това те се отправяли на поклонение в Ерусалим само веднъж годишно, а не три пъти, както се споменава в Библията.
  • [2] Тук думите כל היום (кол ха-йом, цял ден) означават כל יום (кол йом, всеки ден, ежедневно).
  • [3] За повече информация относно поклонението през първи век, вижте „Къща за гости на синагога, за поклонници от първи век“.

Leave a Reply

  • Шмуел Сафрай

    Шмуел Сафрай

    Професор и равин Шмуел Сафрай умира на 16 юли 2003 г. Той е погребан на следващия ден в част от гробището Хар ха-Менухот в Ерусалим, запазена за преподавателите на Еврейския университет. Гробът му е само на няколко метра от гроба на неговия близък приятел и…
    [Read more about author]

    Катя Моцева

    Катя Моцева

    Катя Моцева прекарва седемнадесет години в САЩ, където получава бакалавърска степен по библейски езици от университета Уола Уола и две магистърски степени от университета Орал Робъртс – една по библейски езици за напреднали и една по юдейско-християнски изследвания. Тя преподава иврит официално и неофициално от…
    [Read more about author]

  • JP Content

  • Suggested Reading

  • Hospitality Heritage of the ChurchPetros Petra WordplayHistorical Jesus a Tanna FIDeliver Us From Evil6 Stone Water JarsEnemies of the HarvestWere Women Segregated?Luke 9-51-56—A Hebrew FragmentUnlocking the Synoptic ProblemNew Portrait of SalomeInsulting God's High PriestLoving BothMedieval JargonBeating the (Thorny) Bushes title 2Gergesa, Gerasa, or GadaraPG‘Everything Written…in the Psalms About Me’ (Luke 24-44)And OR In Order To RemarryAnti-Jewish TendenciesScribal ErrorsAllegro to ZeitlinTwena With All Due RespectTorah in the Sermon on the MountBethsaida 002Flusser Times of the GentilesIf Your Eye Be Single cover imageIntro to SynopticStewards of God's KeysBy the Finger of GodPower of ParablesTrees of LifeBest Long-TermFlusser Parables of Ill ReputeNew International JesusReich Design and MaintenanceSafrai Synagogue CenturionNun GergesaSabbath BreakersNeot KedumimWealth of Herod the GreatGood Morning, ElijahMiraculous CatchSalted With FireJewish Laws of Purity in Jesus' DayMidrash in the New TestamentAesop's Fables and the Parables of the SagesJesus’ Temptation and Its Jewish BackgroundOstracon From Qumran FlusserOrigins of Jesus' Dominical TitleDid Jesus Make Food Clean?Evidence of Pro-Roman Leanings in the Gospel of MatthewA Body, Vultures & SoMBinding and Loosingספר פתרון תורהPilgrimage in the Time of Jesus cover