И ето, жена, която беше болна от кръвотечение от дванадесет години, дойде зад него и се допря до края на дрехата му. Защото тя каза в себе си: Ако само се докосна до дрехата му, ще оздравея. (Мат. 9:20-21, превод от KJV)
Новият завет посочва ясно, че Исус, като всички религиозни евреи от първи век, е носел צִיצִיּוֹת (цицийот). Това са пискюлите, които били прикрепяни към четирите ъгъла на нечия мантия, според заповедта в Числа 15 и Второзаконие 22.
От иврит на гръцки
Спазването на тази заповед от страна на Исус е илюстрирано по един драматичен начин от историята, намираща се в Матей 9, Марк 5 и Лука 8, за жената, която страдала от кръвоизлив в продължение на дванадесет години. Тя била изцелена, когато се приближила зад Исус и докоснала това, което във версията на крал Джеймс на Библията се нарича „края на дрехата му“.
Изглежда вероятно жената да е докоснала не края, а един от цицийотите на дрехата на Исус.
Гръцката дума, която преводачите на крал Джеймс превеждат като „край“, е κράσπεδον (краспедон). Това е същата дума, която се използва в Септуагинтата, преводът на Еврейските писания на гръцки от средата на втори век пр.н.е., за превод на צִיצִית (цицит, единствено число на цицийот). Тя се среща три пъти в Числа 15:37-41, където е заповядано носенето на цицийот.
Следователно на иврит историята би говорила за жената, която докоснала צִיצִית טַלִּיתוֹ (цицит талито), т.е. цицита („пискюла“) на неговия טַלִּית (талит, „мантия“).
Напомняния
Очевидно повечето човешки същества имат нужда да им бъде напомняно за Бог и спазването на неговите заповеди, и носенето на цицийот може да се сравни с връзване на връв около пръста.
Според Числа 15:39 тези пискюли служели като знак, за да помогнат на носещите ги „да си припомняте всичките заповеди на ГОСПОДА и да ги спазвате, за да не следвате похотливите желания на сърцето и очите си“.
Дълги пискюли
Не е имало фиксирана максимална дължина за цицийот, както двете основни равински школи през половината век преди Исус се съгласили:
Старейшините от Школата на Шамай и Школата на Хилел се събраха в горните стаи на Йонатан бен Батира и стигнаха до решението, че няма предписана дължина за цицита. (Сифре[1] Числа 115, на 15:38)
Изглежда имало някои, които в опит да спазват по-предано тази заповед, носели много дълги цицийот. Шмуел Сафрай отбелязва богатия жител на Ерусалим, споменат в Талмуда (Вавилонски Талмуд, Гиттин 56a), който получил прякора си בֶּן צִיצִית הַכֶּסֶת (Бен Цицит Хакесет) заради дългите си пискюли.[2] Той бил запомнен като толкова набожен, че неговите цицийот буквално се влачели зад него по земята.
Естествено, имало и имитатори, които искали да изглеждат по-благочестиви, отколкото били в действителност, като носели цицийот по-дълги от нормалното. Исус осъждал онези, които се престрували на благочестиви, като носели дълги цицийот (Мат. 23:5).[3]
Два ката дрехи
Подобно на своите средиземноморски съвременници, Исус носел два ката дрехи: חָלוּק (халуk, „туника“) и טַלִּית (талит, „мантия“). Долната дреха, туниката, представлявала по-лека роба, обикновено изработена от лен. Горната дреха, мантията, която се слагала върху туниката, била тежка дреха, обикновено изтъкана от вълна.
Талитът бил правоъгълно парче плат. Той бил еквивалентен на римския палиум или гръцкия химатион, които били правоъгълни, но не на римската тога, която била полукръгла.
По-тежката връхна дреха била общоприетата норма за публични поводи. В еврейското общество се смятало за нескромно да се излиза на обществени места само по долна роба, макар и тя да стигала до средата на прасците. Талитът можел да бъде свален у дома (освен ако не пристигнели гости) или когато човек бил ангажиран с физически труд, на който горната роба би пречила.
Ежедневно облекло
Под влиянието на това, което днешните евреи наричат талит, някои християнски преводачи на Библията заключават че талитът е бил покривало подобно на шал, което се е слагало върху горната част на тялото на мъжа по време на молитва. Например в Матей 23:5 NIV превежда: „Те правят… пискюлите на своите молитвени шалове дълги.“[4]
Това е подвеждащо, тъй като по времето на Исус талитът бил част от ежедневното облекло, а не религиозен предмет. Вярно е, че от скромност човек не би се молил публично по своя халук, но талитът сам по себе си не е бил свята дреха.
Това изясняване относно двете одежди, носени по времето на Исус, ни помага да разберем неговите думи, записани в Матей 5:40, „Ако някой иска да ви съди за вашия халук, нека вземе и вашия талит“.
В уединението на дома халукът можело да се носи без талита, но било срамно да се излезе на публично място само по него. При необходимост обаче талитът можело да служи като единствената дреха. Следователно талитът, а не халукът, бил незаменим. Исус казва, че ако някой се опита да конфискува туниката ти в спор, трябва, в името на мира, да му предложиш и мантията си.
- Говорими езици по времето на Исус
Професор Сафрай представя преглед на трите езика, използвани в земята на Израел по време на дните на Исус, и заключава, че ивритът е основният език, говорен от еврейските жители по онова време. - „Той ще се нарече Назарей“
Едно от названията, дадени на Исус, е „Назарей“. Откъде идва названието и има ли някакво специално значение? Рей Приц проследява произхода на названието. - Свещеник от смяната на Авия
Свещеническата смяна на Авия била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Това била свещеническата смяна, към която принадлежал Захария, бащата на Йоан Кръстител. - Престижната задача на Захария
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282). - Йоан назиреят
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”.
- [1] Сифре може да се отнася до един от два ранни равински библейски коментара—този върху книгата Числа или този върху Второзаконие—и датира от същото време като Мишната. ↩
- [2] Шмуел Сафрай, „Religion in Everyday Life,“ в The Jewish People in the First Century (ed. Shmuel Safrai and Menahem Stern; Amsterdam: Van Gorcum, 1976), стр. 798, н. 3. ↩
- [3] За обсъждане на Мат. 23:5 и Мат. 9:20, вижте Дейвид Бивин, „The New International Jesus,“ Ерусалимска перспектива брой 56 [юли-септ. 1999]: стр. 20-24. ↩
- [4] Така е в първото [1973] и второто [1978] издание на NIV, но е променено на „Те правят… пискюлите на дрехите си дълги” в третото [1984] издание. ↩
