За да разберем напълно значението на това, че Исус е наричан „учител“, трябва да знаем какъв е бил един еврейски учител от I век и как е функционирал в обществото.
Произход на термина „равин“
Думата „равин“ произлиза от еврейската дума רַב (рав), която на библейски иврит означава „много“, „многоброен“ и „велик“. Терминът понякога се използвал и за обозначаване на висши държавни служители или офицери (виж напр. Еремия 39:3, 13).
По времето на Исус думата רַב (рав) се е използвала за господаря на роб или на ученик. Така че רַבִּי (ра⋅БИ) буквално е означавало „господарю мой“ (форма на уважително обръщение, подобно на английското „сър“) и е било израз на уважение, с който робите са се обръщали към техните господари, а учениците — към техните учители.
Едва след 70-та г. сл. Хр. רַבִּי (ра⋅БИ) става официална титла за учител [1] и затова не е правилно да се използва за Исус. Въпреки това названието „равин“ може да е по-полезно от другите, за да предаде правилно образа на Исус на обикновения християнин читател. Ако то предполага, че Исус е бил признат за учител в своето време и че е бил достатъчно известен, за да привлече ученици, тогава терминът „равин“, макар анахроничен, може би изпълнява практическа роля.
Подготовката на Исус да стане учител
Когато Исус започва своето публично служение, той не само е получил задълбоченото религиозно образование, типично за средния юдеин от онова време, но вероятно е прекарал години в обучение при изтъкнат мъдрец (или мъдреци) в Галилея. Така самият Исус се явява на сцената като уважаван еврейски учител. Той е признат като такъв от своите съвременници, както показват пасажи от Новия завет:
„А Исус в отговор му рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ А той рече: „Учителю, кажи!“ (Лука 7:40)
„И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: „Учителю, коя е голямата заповед в закона?“ (Мат. 22:35-36)
„И ето, един дойде при Него и рече: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ (Мат. 19:16)
„И някой си от множеството Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.“ (Лука 12:13)
„А някои от фарисеите между народа Му рекоха: „Учителю, смъмри учениците Си.“ (Лука 19:39)
„Тогава се приближиха някои от садукеите,… и Го попитаха, казвайки: „Учителю…“ (Лука 20:27-28)
Обърнете внимание на разнообразието от хора, които се обръщат към Исус като към учител (διδάσκαλε, „Учителю!“): законник, богат мъж, фарисеи, садукеи и обикновени хора. Ясно е, че широк кръг съвременници възприемат Исус като мъдрец.
Типичен юдейски учител от първи век
Според евангелските разкази Исус ясно се явява като типичен юдейски учител от първи век. Той пътува от място на място; зависи от гостоприемството на хората; поучава на открито, по домовете, в села, в синагоги и в Храма; има ученици, които го следват, докато пътува. Това е самият образ на юдейски учител в земята на Израел по онова време.
Може би най-убедителното доказателство, че Исус е бил юдейски мъдрец, е стилът му на поучение, тъй като той използва същите методи за тълкуване на Писанието и за обучение, които използват и други юдейски мъдреци от неговото време. Прост пример за това е използването на притчи, чрез които той предава ученията си. Притчи като тези на Исус са били изключително разпространени сред древните юдейски мъдреци, като над 4 000 са запазени в равинската литература.[2]
Notes
- Вж. Emil Schürer, The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (175 B.C.–A.D. 135), ред. Vermes, Millar & Black, Edinburgh: T&T Clark, 1979, 2:325–26. ↩
- За 456 от най-ранните равински притчи виж R. Steven Notley & Ze’ev Safrai, Parables of the Sages: Jewish Wisdom from Jesus to Rav Ashi (Jerusalem: Carta, 2011). ↩
