В тази поредица професор Шмуел Сафрай запознава читателите с няколко видни свещеници — потомци на Аарон, братът на Моисей — които играят роля в Новия завет. За да прочетете още статии от поредицата „Свещеници от Новия завет“, кликнете тук.
В дните на Ирод, царя на Юдея, имаше един свещеник на име Захария, от смяната на Авия; и жена му беше от дъщерите на Аарон и се казваше Елисавета… Веднъж, когато той [Захария] служеше пред Бог, докато неговата смяна беше на служба… (Лука 1:5, 8)
По време на периода на Втория храм двадесет и четирите свещенически смени служели в храма в Ерусалим на ротационна система. Списък на свещеническите смени може да се намери в 1 Летописи 24:7-18, който обикновено се датира от учените към пети век пр.н.е. Там обаче не се споменава никакъв фиксиран ред на служене. Само в следбиблейските традиции се споменава, че свещеническите смени служели според система на седмична ротация.
Самите свещеници живеели не само в Ерусалим, но и в други селища в земята на Израел. Когато дойдело „времето смяната да се изкачи [към Ерусалим]“ (Мишна, Та’анит 4:2), свещениците напускали домовете си, изкачвали се до Ерусалим за една седмица и след това се връщали в домовете си в Юдея или Галилея.
Свещенически селища
Организацията на свещениците от Втория храм в рамките на смени била от голямо значение за свещениците. Дори когато фокусът на еврейския живот се изместил от Юдея към Галилея след бунта на Бар Кохва (132-135 г. от н.е.), свещениците от една и съща смяна продължили да живеят заедно. Смените, които преди това били разположени в Юдея, се заселили заедно в селата и градовете на Галилея.
Имената на свещеническите селища в Галилея след 135 г. от н. е. са запазени. Танаическата литература (произведения на равините до 230 г. от н. е.) споменава някои от резиденциите на свещеническите смени в Галилея, докато по-късните пиютим или литургични поеми, макар и написани няколкостотин години по-късно, запазват пълния списък на местонахожденията на двадесет и четирите смени. В допълнение, части от този списък са открити при разкопките на древни синагоги в Израел и диаспората (например в Йемен).
Назарет бил домът на осемнадесетата свещеническа смяна, הַפִּצֵּץ (хапицец, Афисис). През 1962 г. багери открили в руините на синагога в Кесария малка част от списък на двадесет и четирите свещенически смени. Този мраморен фрагмент от трети до четвърти век е изписан с имената на местата, където са живели четири от смените, включително Назарет, резиденцията на Афисис. Преди това откритие не е имало никакви записи за съществуването на Назарет преди шести век от н.е., освен в Новия завет и по-късните християнски литературни източници.
Време на служба
Свещеническа смяна на Авия била осмата. Ротацията на свещениците започвала през еврейския месец Нисан (средата на март до средата на април) и следователно смяната на Авия ще е служила в края на Ияр (средата на април до средата на май) и отново в края на Мархешван (средата на октомври до средата на ноември).
Въпреки че смяната на Захария приключвала службата си в края на Ияр или Мархешван, няма как да знаем точно кога е било това. Смените се сменяли в събота, но съботата рядко се падала точно в края на месеца. Никога не можем да бъдем сигурни за точната дата, когато една свещеническа смяна е започвала или приключвала своя период на служене. Свещениците на Авия, например, може да са приключвали своята пролетна седмица на служба от двадесет и осмия ден на Ияр до четвъртия ден на Сиван.
Подобно на другите смени, свещениците на Авия служели в храма по една седмица два пъти в годината. Не можем да сме сигурни дали събитията, свързани със Захария, споменати от Лука, са се случили през седмицата на пролетната или есенната служба на неговата смяна. Също така не знаем как смените са компенсирали допълнителния месец Адар, който е бил поставян в календара два пъти на всеки седем години. Следователно няма начин да знаем кога точно е служил Захария. По същите причини е невъзможно да се изчисли датата на раждането на Исус въз основа на времето на службата на Захария.
Имена и родословие
Очевидно свещеническата смяна на Авия е била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Друг Авия, споменат в Неемия 10:7, бил един от подписалите завета по времето на Неемия, няколко поколения след Зоровавел и първата вълна от завърнали се в Израел. Този Авия вероятно е бил потомък на Авия, на когото е кръстена смяната. Други свещеници от периода на Втория храм се казвали Захария. Равинските произведения споменават двама такива свещеници от последното поколение, преди храмът да бъде разрушен: равин Захария бен Авкулос (Раба на Плачът на Еремия 4:3) и равин Захария ха-Кацав (Мишна, Кетубот 2:9).
Според Евангелието на Лука съпругата на Захария, Елисавета била от „дъщерите на Аарон“, тоест дъщеря на свещеник. В този период било обичайно хората от свещенически род да се наричат потомци на Аарон. Например надпис от първи век, намерен в Ерусалим през 1971 г., споменава героичните подвизи на човек, който се представя като: „Аз, Абба, син на свещеника Елеаз[ар], син на великия Аарон“.
По време на периода на Втория храм е било доста често срещано свещеник да се ожени за жена от свещеническо семейство и има много равински традиции, които свидетелстват за това. Например равин Тарфон заявява, че когато бил момче, той стоял на стъпалата извън светилището, за да участва в свещеническото благословение с „Шимшон, брата на майка му“ (Еклисиаст Раба 3:11). Това показва, че неговият чичо Шимшон (Самсон) също е бил свещеник и че майката на Тарфон, следователно, е била от свещеническо потекло. Въпреки общоприетата максима, че „човек трябва да се придържа към своето племе и семейство“ (Ерусалимски Талмуд, Кетубот 25в), което означава, че човек трябва да се ожени в рамките на същото племе или поне в рамките на неговото разширено семейство, за свещеник било позволено да се ожени за жена извън свещеническото племе, както и за жена от свещеническо потекло – да се омъжи за несвещеник. Самият първосвещеник Аарон не се оженил за дъщерята на свещеник, а за дъщерята на Аминадав от племето на Юда (Изход 6:23; Числа 1:7).
Лука отбелязва, че Елисавета била роднина на Мария, майката на Исус (Лука 1:36). Напълно възможно е Мария също да е била от свещенически произход, въпреки че нейният съпруг Йосиф, който принадлежал към племето на Юда (Лука 2:4), не е бил свещеник. Разбира се също така е възможно Мария да е била роднина на Елисавета, без да е дъщеря на свещеник.
- Бяха ли фарисеите „законници“?
Ако определим законничеството като „спасение чрез дела“, тогава не можем да го прилагаме към фарисеите, защото фарисейското разбиране за благочестие не се основава на тази концепция. - Говорими езици по времето на Исус
Професор Сафрай представя преглед на трите езика, използвани в земята на Израел по време на дните на Исус, и заключава, че ивритът е основният език, говорен от еврейските жители по онова време. - „Той ще се нарече Назарей“
Едно от названията, дадени на Исус, е „Назарей“. Откъде идва названието и има ли някакво специално значение? Рей Приц проследява произхода на названието. - Свещеник от смяната на Авия
Свещеническата смяна на Авия била кръстена на един от свещениците, които се завърнали в земята на Израел със Зоровавел и Исус (Неемия 12:4). Това била свещеническата смяна, към която принадлежал Захария, бащата на Йоан Кръстител. - Престижната задача на Захария
Не било необичайно свещеник да види видение или да чуе небесен глас в светилището по време на принасянето на тамян. Йосиф Флавий разказва, че докато първосвещеникът и владетел Йоан Хиркан принасял тамян в светилището, той чул глас, който обявил, че синовете му току-що са победили сирийския цар Антиох (Юд. Древ. 13:282). - Йоан назиреят
От Мишната изглежда, че обетът за въздържание дори от определени части от гроздето предполага приемане на целия назирейски режим. Според Назир 1:2 дори ако някой даде обета: „Ще се въздържам от ядене на гроздови семки и люспи от грозде…, той става назирей”.
