И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете. И там Му подадоха свитък на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка… и като нави отново свитъка, върна го на хазана [служителя, който водеше службата в синагогата] и седна… и започна да им казва… (Лука 4:16–21)
Подробното описание на посещението на Исус в назаретската синагога предоставя ценна информация за живота и обичаите в синагогата през ранния първи век сл. Хр. Изследването на този откъс ни помага да разберем Исус по-ясно и по-точно. Разказът в Евангелието според Лука съвпада с други съвременни и особено равински източници. Заедно те дават пълна картина на синагогата от онзи период.
Съботни служби
Лука отбелязва, че Исус отишъл в синагогата, както му е било обичай, в съботния ден. И наистина изглежда, че през периода на Втория храм синагогите са били отворени само в събота, а не и през седмицата, както е днес.
Синагогата се споменава често в литературата от времето на Втория храм и след него. Само в Новия завет тя е упомената около петдесет пъти. Среща се също често в равинските писания, у Филон, Йосиф Флавий и други съвременни източници. В цялата тази обширна литература няма дори намек, че синагогата е служила като общинско място за богослужение, четене на Тората и молитва в дни, различни от събота или на празник.
Някои източници изрично посочват, че юдеите се събирали в синагогата само в събота. Така например Филон, юдейски писател от средата на първи век сл. Хр., казва в De Vita Mosis (II, 215–216), че по времето на Мойсей е било обичайно юдеите да се събират в съботния ден за изучаване, и добавя: „Оттогава до днес юдеите се събират на седмия ден, за да изучават Тората на бащите си.“
В Hypothetica (цитиран в Praeparatio Evangelica VIII, 12–13 на Евсевий) Филон разказва за обичая на народа „да се събира на едно място в тези съботи и, седейки заедно в святостта на мястото…, да слуша четенето на Тората.“
Филон съобщава също, че терапевтите – юдейска група в Александрия, Египет – „се молят два пъти на ден в своите стаи и само на седмия ден се събират в общото свято място (σεμνεῖον – сем.НЕЙ.он, т.е. синагогата), където старейшината им говори думи на мъдрост“ (De Vita Contemplativa 30–31).
Четенето в синагогата
Посещението на Исус в синагогата е свързано с четенето на Тората и Пророците. Лука не споменава изрично четене от Тората, но казва: „и се изправи да чете“. Изразът „се изправя“, свързан с „четене“, се среща често в Мишната и винаги се отнася до четенето на Тората.
Последното задължение на първосвещеника в Деня на умилостивението е било четенето на Тората. Когато му поднасяли свитъка, първосвещеникът „се изправяше, за да го приеме, и четеше прав“ (Мишна, Йома 7:1).
Царят, който четял от Тората в двора на Храма по време на Празника на шатрите след всяка седма година, „се изправяше, за да приеме [свитъка от Тората], и четеше, седнал“. Но е записано, че по време на Празника на шатрите през 62 г. сл. Хр. цар Агрипа II „се изправи, за да приеме [свитъка от Тората], и четеше прав“ (Мишна, Сота 7:8). Макар на царя да било позволено да чете седнал, Агрипа се изправил от почит към Тората, за което бил високо похвален от мъдреците.
Основният елемент на синагогалната служба през времето на Втория храм и танайския период не бил молитвата, а четенето на Тората. Правилата за синагогата не се разглеждат в трактата Берахот, който се занимава с молитви и благословения, а в трактата Мегила, който се отнася до четенето на Тората. Раби Йехуда, описвайки голямата синагога в Александрия, разрушена по време на юдейските въстания (115–118 г. сл. Хр.) при управлението на Траян, не споменава молитва, а четене на Тората:
И той взе [свитъка], за да чете, и онзи [т.е. хазанът] размахваше шал [за да даде знак на събранието кога да казва „Амин“ на благословението на четящия, тъй като гласът му не можел да достигне до всички], и те отговаряха „Амин“. (Тосефта, Сукка 4:6)
В Тосефта, Мегила 3:7 се казва:
Не бива да се държим лекомислено в синагогите. Не трябва да се влиза в тях, за да се търси подслон от жегата, студа или дъжда. Не се яде, не се пие и не се спи в тях… а се чете, изучава и поучава [Тората].
Интересно е, че това танайско постановление, което определя какво е позволено и какво не е в синагогата, споменава четенето и изучаването на Тората, но не и молитвата. Може да има няколко източника, които говорят за молитва в синагогата в събота и на празници, но тази дейност несъмнено е била второстепенна спрямо основната функция на синагогата.
Четене и поучение
Историята в Лука разказва, че Исус е чел първо от Тората, а после — от Пророците. Това съответства на постановленията в Мишната, която съдържа множество наредби относно четенето на Тората и Пророците. Между двете обаче има разлика.
Четенето на Тората е било установено много по-рано от четенето на Пророците. Съществуват предания, че то започва още по времето на Мойсей и е било разширено през времето на Ездра (Йерусалимски Талмуд, Мегила 75а; срв. Деяния 15:21).
От Мишната обаче не може да се установи дали е имало четене от Пророците и по време на Втория храм, или този обичай се е появил малко преди съставянето на Мишната около 200 г. сл. Хр. Свидетелството на Лука за четенето първо от Тората, а след това от Пророците, е най-ранното споменаване в цялата литература на тази практика, която продължава в синагогите и до днес.
Следващото по време свидетелство за този обичай също идва от Новия Завет. В Деяния 13:15 и нататък се разказва, че Павел и спътниците му проповядвали в синагогата в Антиохия Писидийска след четенето на Тората и Пророците.
Тората и Пророците са били четели в изправено положение, но דְרָשָׁה (дe.ра.ША, проповедта), т.е. поучението на учител или мъдрец, се изнасяло от седнало положение. Това се вижда във всеки източник, който описва проповед или учение и споменава положението на учителя. Например Вавилонският Талмуд, Мегила 21а казва: „Учителят не бива да седи на диван и да преподава на ученика си, който седи на земята“.
Макар равинският закон тук да се отнася до равенството между учител и ученик, се приема за даденост, че учителят преподава седнал. Талмудът дори добавя: „…което не е така при четенето на Тората“, която винаги се чете, когато четящият е прав.
Фактът, че поученията са се давали от седнало положение, се намеква от Исус в Матей 23:2, където той казва, че книжниците и фарисеите „седят на Мойсеевото седалище“.
Такова „седалище“ се споменава и в равинската литература, където то се нарича קָתֶדְרָא דְּמֹשֶׁה (ка.тед.РА дe.мо.ШЕ, седалището на Моисей) (Pesikta de-Rav Kahana 1, изд. Манделбаум, стр. 12). Изразът се използва в продължение на векове, дори чак до XII век в Посланието на рави Самуил бен Ели (стр. 64). Един такъв древен каменен стол от III–IV в. сл. Хр. е открит в Хоразин, близо до Галилейското езеро, и днес се намира в Израелския музей.
